Биологичното земеделие - разумен и перспективен избор за селското стопанство
Ключови думи :
предимства, потребителско търсене, растеж, биологично земеделие, политика на подпомаганеАбстракт
Целта на статията е да проследи ситуацията в биологичното земеделие (БЗ) у нас до 2008 г., на фона на тенденциите в развитието на световното и европейско БЗ. Обосновава се необходимостта от подкрепа на БЗ у нас, като се акцентира на неговите предимства като земеделска система и като философия. БЗ се възприема като производствена система, която опазва почвите, екосистемите и здравето на хората; основава се на екологичните процеси, на биоразнообразието и цикличността в периодите на развитие на различните земеделски култури и е съобразено с местните условия на всяка държава, като по този начин се избягват страничните влияния върху природата при традиционното земеделие. Биологичното земеделие е комбинация от традиции, нововъведения и научни изследвания, чрез които се подпомага опазването на околната среда, насърчава се доброто партньорство и доброто качество на живот за всички, които участват в този процес. През последните десетилетия биологичното земеделие претърпя бързо развитие. Постоянно се увеличават (абсолютно и относително) площите, заети с биологично отглеждани култури, нараства броят на биологичните оператори, разширява се пазара и се разнообразява асортимента на биологичната продукция, увеличава се оборота на биопродуктите. Държавното подпомагане е важно за развитието на биологичното земеделие, поради трудностите през преходния период, осигуряването на обществени екологични ползи и слабо развития у нас пазар. Трудно може да се оцени потенциала на прилаганите политики и съществуващите мерки, поради липса на статистическа информация относно биологичното производство, биологичния пазар, включително данни за търгуваните потоци и цените, както и за прозрачността на цените по веригата. От бранша на българските биопроизводители смятат, че въпреки предлаганите възможности за стимулиране на биопроизводителите чрез плащания и субсидии, насърчаването на биопроизводството у нас е крайно недостатъчно. Биологичното производство в България е в начален стадий на своето развитие, но потенциалните възможностите пред него са много големи. Очакванията са въпреки кризата инвестициите в биопроизводството да растат, като стимул за това ще бъде бързо растящото потребителско търсене, предизвикано от засилващия се интерес на обществото към здравословния начин на живот, развитието на зелената икономика и опазването на околната среда. В България в момента няма подходяща държавна структура, която да откликва на проблемите на БЗ. Тази картина, сама по себе си, е нещо, което не съответства на ОСП на ЕС. Необходимо е да се реализира заявената приоритетност на политиката в полза на биоземеделието.
Литература (библиография)
Производство, разпространение и потребление на биологични продукти в България, резултати от проведено маркетингово проучване на Витоша Рисърч.
Codex Alimentations Commission, FAO/WHO, June 1999.
ЕС-2020 и приоритетите за България, Институт отворено общество, С., Център за икономическо развитие.
FAO, Evaluating the potential contribution of organic agriculture to sustainability goals, IFOAM’s Scientific Conference Mar del Plata, Argentina, 1998.
OECD, Organic Agriculture. Sustainability, markets and policies, CABI Wallingford, 2003.
Elizabeth Rohnen Thielen, Eurostat, Statistics in focus, 10/2010.
International Federation of Organic Agriculture Movements, „World of Organic Agriculture 2007“.
Organic Monitor, UK, February 2009.
Файлове за сваляне
Публикуван
Брой
Раздел (Секция)
Лиценз
Авторски права (c) 2025 Икономика и управление на селското стопанство

Публикация с Creative Commons Attribution-NonCommercial-NoDerivatives 4.0 International License.

