Влияние на ОСП върху аграрния износ - оценка и проблеми

Абстракт

 В статията се прави оценка на влиянието на ОСП (Общата селскостопанска политика) върху развитието и структурата на българския аграрен износ. Открояват се положителните ефекти и някои отрицателни последици от преструктурирането на износа. Подпомагането на българското земеделие с европейски фондове във вид на директни плащания на единица площ (СЕПП) и националните доплащания се отразява благоприятно върху производството и износа на най-силно подкрепяните сектори. Аграрният износ за пет години нараства 2,6 пъти. Увеличава се и делът му в структурата на националния износ - от 8,8% за 2006 г. на 17,2% за 2010 г. След влизането на страната в ЕС се наблюдава бързо преструктуриране на аграрния износ както по раздели, така и по продуктови групи. Водеща позиция заема разделът на непреработените стоки от растителен произход - 46,8%, в т. ч. зърно - 21%, маслодайни семена - 18%. Преработените продукти, които са с по-голяма добавена стойност, намаляват своя дял. Спада износът на вина, меса и месни произведения, хранителни продукти, приготвени на базата на житни растения. В рамките на ЕС основните ни търговски партньори разместват местата си. Испания, Германия и Франция намаляват своя дял за сметка на Румъния, която внася близо 30% от аграрния ни износ. Направени са изводи, че съществува право пропорционална зависимост между увеличаващата се подкрепа на производителите на зърно и маслодайни култури и ръста на аграрния износ. Износът на зърно е по-неефективен в сравнение с износа на преработеното в животинска продукция зърно. Производството на зърно и слънчоглед е по-силно уязвимо от климатичните условия в сравнение с преработените стоки. Начинът на разпределение на субсидиите не стимулира производството на земеделски стоки, за които България има благоприятни специфични условия - продукти с национална идентичност, с традиции в производството и износа. Имаме полза от политика, която да дефинира секторите и продуктите, които ще определят облика ни на европейския и световния пазар на основата на бъдещи конкурентни предимства, и ще допринесе за поддържане на жизнени селски райони.