Насоки за преструктуриране на земеделските стопанства в България

Абстракт

Раздробяването на земеделската земя, което настъпи след извършената поземлена реформа от 1989 г., затрудни развитието на аграрния сектор у нас. Силната разпокъсаност на земята не способства за мащабно създаване на модерни и печеливши ферми, които да бъдат основа за съвременно и устойчиво развитие на земеделието в нашата страна. Целта на настоящето изследване е въз основа на анализ да се очертаят тенденциите на организационно-стопанското преструктуриране в българското земеделие в периода непосредствено преди и след членството на страната в ЕС. Същевременно се прави сравнителен анализ с останалите 11 новоприсъединили се страни - членки на ЕС, за развитието на аналогичните процеси при тях. В изследването са използвани следните научни методи: сравнителен анализ, метод на статистическите групировки. Чрез анализ на данните и информацията се изследват структурните промени в земеделските стопанства за периода 2003-2010 г., включително промяната на броя и площта на стопанствата, също така промените, свързани с юридическия статут. Проследява се тенденцията за промяна на използваната земеделска площ (ИЗП) и броя на стопанствата на база размер на стопанството. Специално внимание в статията е отделено на възможността за консолидация на земята чрез комасиране на площите, като възможен инструмент, свързан с преструктурирането на земеделските стопанства у нас.