Стратегически направления за развитието на селското стопанство в България

Абстракт

Изграждането на устойчиво селскостопанско производство изисква провеждането на обоснована, от гледна точка на целите, и последователна, по отношение на мерките и действията, дългосрочна секторна политика на развитие. Разбира се няма вечна стратегическа политика - тя трябва да бъде своевременно актуализирана, съобразно изменените условия и възможностите за тяхното осмисляне, но в същото време да има и относително стабилен характер, позволяващ последователни действия за дълъг период от време. От тази гледна точка в статията са разгледани въпросите на дългосрочната цел на селскостопанската политика, както и главните направления на тази политика. На базата на анализ за развитието на българското земеделие след 2000 г. и очертаване на тенденциите за развитие на световното земеделие и хранителната система (Попов, Р.) Средносрочни приоритети на селскостопанската политика на България, София, 2011), както и на реализиран SWOT анализ на българското селско стопанство и изведените потребности на развитието се аргументира тезата, че ако визията за развитието на страната е нарастването на благосъстоянието на гражданите и пълноценната им личностна реализация, то целта на селскостопанското развитие би трябвало да е постигането на хранителна сигурност за населението и нарастване на благосъстоянието на производителите в условията на устойчиво производство, т. е. такова, което е конкурентоспособно и едновременно с това запазва природните ресурси и среда. За да се възползва от откриващите се възможности, свързани с нарастващото търсене на хранителни продукти и интегрирането в европейското земеделие, българското селско стопанство трябва да използва силните си страни, като едновременно преодолее слабостите си и неутрализира очертаващите се заплахи. Постигането на формулираната цел изисква да се посрещнат идентифицираните потребности на развитието, което означава, в най-общ план, реализация на потенциала на българското земеделие и хранително-преработвателения сектор чрез изграждане на жизнени стопанства и предприятия, интензивен и ефективен трансфер на знания и иновации, както и по-пълното, но устойчиво използване на производствените фактори (земя, труд и капитал) и производството на качествени продукти с висока добавена стойност.