Стратегически направления за развитието на селското стопанство в България
Ключови думи :
strategy, development, agriculture, SWOT, objective, directionsАбстракт
Изграждането на устойчиво селскостопанско производство изисква провеждането на обоснована, от гледна точка на целите, и последователна, по отношение на мерките и действията, дългосрочна секторна политика на развитие. Разбира се няма вечна стратегическа политика - тя трябва да бъде своевременно актуализирана, съобразно изменените условия и възможностите за тяхното осмисляне, но в същото време да има и относително стабилен характер, позволяващ последователни действия за дълъг период от време. От тази гледна точка в статията са разгледани въпросите на дългосрочната цел на селскостопанската политика, както и главните направления на тази политика. На базата на анализ за развитието на българското земеделие след 2000 г. и очертаване на тенденциите за развитие на световното земеделие и хранителната система (Попов, Р.) Средносрочни приоритети на селскостопанската политика на България, София, 2011), както и на реализиран SWOT анализ на българското селско стопанство и изведените потребности на развитието се аргументира тезата, че ако визията за развитието на страната е нарастването на благосъстоянието на гражданите и пълноценната им личностна реализация, то целта на селскостопанското развитие би трябвало да е постигането на хранителна сигурност за населението и нарастване на благосъстоянието на производителите в условията на устойчиво производство, т. е. такова, което е конкурентоспособно и едновременно с това запазва природните ресурси и среда. За да се възползва от откриващите се възможности, свързани с нарастващото търсене на хранителни продукти и интегрирането в европейското земеделие, българското селско стопанство трябва да използва силните си страни, като едновременно преодолее слабостите си и неутрализира очертаващите се заплахи. Постигането на формулираната цел изисква да се посрещнат идентифицираните потребности на развитието, което означава, в най-общ план, реализация на потенциала на българското земеделие и хранително-преработвателения сектор чрез изграждане на жизнени стопанства и предприятия, интензивен и ефективен трансфер на знания и иновации, както и по-пълното, но устойчиво използване на производствените фактори (земя, труд и капитал) и производството на качествени продукти с висока добавена стойност.
Литература (библиография)
Попов, Р. 2011. Средносрочни приоритети на селскостопанската политика на България.
Tongeren, F. 2008. Agricultural Policy Design and Implementation, OECD.
Европейска комисия. 2010. Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и комитета на регионите. Общата селскостопанска политика през 2020 г., подготовка за бъдещите предизвикателства в областта на хранителното снабдяване, природните ресурси и териториалния баланс. Брюксел.
МЗХ. 2000. Национален план за развитие на земеделието и селските райони.
МЗХ. 2008. Национален стратегически план за развитие на селските райони (2007-2013 г.).
МЗХ. Аграрен доклад, 1998-2012.
МЗХ. 2011. Преброяване на земеделските стопанства в Република България през 2010 г., предварителни резултати.
МЗХ. 2009. Програма за приоритетите в развитието на българското земеделие в периода 2009-2013 г.
МЗХ. 2007. Програма за развитие на селските райони (2007-2013 г.).
НСИ. Статистически годишник, С., 1995-2009.
НСИ. Статистически справочник, С., 2007-2010.
FAO. 2003. World Agriculture: towards 2015/2030. An FAO Perspective, London.
OECD-FAO. 2010. Agricultural Outlook 2011-2020.
OECD. 2002. Agricultural policies in OECD countries. A positive reform agenda, Paris.
USDA. 2001. Food and Agricultural Policy. Taking Stock for the New Century, http://www.usda.gov/news/pubs/farmpolicy
Файлове за сваляне
Публикуван
Брой
Раздел (Секция)
Лиценз
Авторски права (c) 2025 Икономика и управление на селското стопанство

Публикация с Creative Commons Attribution-NonCommercial-NoDerivatives 4.0 International License.

