Развитие на работната сила в селското стопанство на България през последните 10 години

Абстракт

Целта на статията е да се анализират основните тенденции в развитието на работната сила в селското стопанство през последните десетина години на национално и регионално равнище и да се изготвят последващите изводи и препоръки. Имайки предвид засилващата се роля на количествения и качествен състав на заетите в селското стопанство, е обоснована нарастващата необходимост от задълбочено изследване на тези сложни процеси. На основата на сравнителни анализи между България и европейските страни са разкрити общите и различните характеристики при формирането на трудовия потенциал в земеделския отрасъл. Акцентът е поставен върху факторите на заетостта при младите стопани, ефектите на специалните насърчителни мерки за привличането на висококвалифицирани кадри. Изготвени са прогнозни стойности за измененията във възрастовата структура на заетите селскостопански кадри към края на следващия програмен период (2027 г.) в районите на планиране. Използвани са официално публикувани данни от Евростат, НСИ, МЗХГ и други източници. Приложени са методите на индексния, вариационния, сравнителния, дескриптивния анализ и графичен метод. На основата на извършения анализ са направени съответните изводи и препоръки. Проблемите, свързани с преодоляването на отлива на жизнеспособна работна сила от отрасъла през следващото десетилетие, а и в по-дългосрочен план, ще стоят на дневен ред както у нас, така и в Европа. Въпреки че делът на младите аграрни мениджъри в България е по-висок от средния за Европейските страни, тяхното абсолютно намаление свидетелства за сериозни проблеми, свързани с привличането и трайното задържане на млади хора в отрасъла. Главните заключения показват, че за утвърждаването на устойчив интерес към земеделското производство и навлизането на повече хора в отрасъла от съществено значение са финансовите стимули при различните мерки и схеми за подпомагане на дейността на земеделските производители. Освен това, положителното въздействие на насърчителните мерки в много по-голяма степен е изразено сред тези лица, които са потомствени наследници на земеделското стопанство, в сравнение с останалите хора. Именно местните фермери могат да се разглеждат като социално-икономическа единица с най-стабилен предприемачески и трудов потенциал за съхранение на фермерството. Основната група от причини, които демотивират хората (особено младите) да се занимават със земеделие и да действат в посока на прекратяване на заетостта си в отрасъла, са свързани с ниското равнище на земеделските доходи, ниската степен на механизация (предимно в т.н. уязвими сектори), качеството на живот в селските райони, ограничения достъп до кредити и закупуване на земя, несигурни пазарни цени и пречки пред стоковата реализация на продукцията, неприемливи технически, технологични, ергономични и други условия на труд, в сравнение с останалите отрасли.