Устойчивост на български сортове фасул към набор от раси на Colletotrichum lindemuthianum
Ключови думи :
антракноза; обикновен фасул; устойчивостАбстракт
Използването на устойчиви сортове се счита за най-ефикасния и икономически изгоден подход за контрол на антракнозата по фасула. Целта на настоящото проучване е: 1) установяване реакцията на 11 български сорта фасул към девет раси на C. lindemuthianum; 2) идентифициране на расово-специфични гени за устойчивост на основа вирулентността на използваните в изследването раси на патогена. Изследването е проведено при оранжерийни условия през периода 2003-2016 г. и в него са включени 11 сорта фасул, регистрирани в сортовата листа на страната. Сортовете са отгледани в съдове с почвено-торфена смес, по 12 растения от сорт. Заразяването е осъществено седем дни след поникване чрез пулверизиране със спорова суспензия (106 спори/ml) от изолати на раси 2, 6, 8, 22, 54, 64, 81, 256 и 520 на патогена. Резултатите са отчетени 10 дни след заразяване по девет бална скала. На основа реакцията на растенията е изчислен среден индекс на нападение (MDI). За устойчива реакция (I-MR) на сорта е приет MDI = 1.0-5.0, а за чувствителна (S-MS) MDI = 5.1-9.0. Сортове Дунав 1 и Пирина са устойчиви (I-MR) към осем от проучваните девет раси на C. lindemuthianum. Останалите девет сорта са устойчиви към една (ГТБ Устрем), три (ГТБ Хелис и Мизия), четири (Беслет и ГТБ Блян), пет (Тракия и Радоил) или седем (Търново 13 и Еликсир) от включените в изследването раси на патогена. Вирулентността, респективно авирулентността на раси 2, 6, 22 и 54 към сортове Дунав 1 и Търново 13 показва, че устойчивостта им към останалите раси се контролира от алел в локус Со-1, различен от алели Со-1, Со13, Со-15 и Со-12. Устойчивостта при сорт Тракия се контролира от расово-специфичен ген Со-1, а при сорт Пирина - от Со-12. Устойчивостта при сорт Еликсир към раси 2, 6, 8, 22, 54, 256 и 520 се контролира от расово-специфичен ген Со-3. Проучваните сортове са подходящи донори за селекцията на устойчивост към разпространените в страната раси на C. lindemuthianum.
Литература (библиография)
Alazate-Marin, A.L., M.G. de Morales Silva, E.J. de Olivera, M.A. Moreira, and E.G. Ebarros, 2003. Identification of the second anthracnose resistance gene present in the common bean cultivars PI207262. Annual Report of Bean Improvement Cooperative, 46, pp. 177-178.
Geffroy, V.S., S. Delphine, J.C.F. de Oliveira, M. Sevi gnac, S. Cohen, P. Gepts, C. Neema, T. Langin, and A. Dron, 1999. Identification of an ancestral resistance gene claster involved in the convolution process be tween Phaseolus vulgaris and its fungal pathogen Col letotrichum lindemuthianum. Molecular Plant-Microbe Interactions, 12, pp. 774-784.
Genchev, D., I. Kiryakov, M. Beleva, 2011a. Radoil – a new variety of common ripe bean (P. vulgaris L.). Studies on field crops, 7(1), pp. 143-154.
Genchev, D., I. Kiryakov, M. Beleva, 2011b. Pirina – a new variety of common ripe bean (P. vulgaris L.). Studies on field crops, 7(1), pp. 167-177.
Geffroy, V., M. Sėvignac, J.C.F. de Oliveira, G. Fouil loux, P. Skroch, P. Thoquet, P. Gepts, T. Langin, and M. Dron, 2000. Inheritance of partial resistance against Colletotrichum lindemuthianum in Phaseolus vulgaris and co-localization of quantitative trai loci with genes involved in specific resistance. Molecular Plant-Microbe Interactions, 13(3), pp. 287-296.
Genchev, D., P. Christova, and I. Kiryakov, 2010. Culti vars ‘BESLET‘ and ‘DREZDEN‘ have different genes for resistance to Colletotrichum lindemuthianum on locus Co-2. Annual Report of Bean Improvement Coop erative, 53, pp. 218-219.
Gepts, P., 1988. A Middle American and an Andean common bean gene pool. In: (P. Gepts, ed.) Genetic recourses of Phaseolus beans, their maintenance, do mestication, and utilization. Klower, London, Springer Netherlands, pp. 375-390.
González, Ana M., F.J. Yuste-Lisbona, A. Paula Rodiño, A.M. de Ron, C. Capel, M. García-Alcázar, R. Lo zano, and M. Santalla, 2015. Uncovering the genetic architecture of Colletotrichum lindemuthianum resis tance through QTL mapping and epistatic interaction analysis in common bean. Front. Plant Sci., 6, pp. 1-13.
Kiryakov, I., 2000. Racial diversity of Colletotrichum lindemuthianum in Bulgaria. Plant Sciences, 37, pp. 248-251.
Kiryakov, I., 2009. Virulent diversity of Colletotrichum lindemuthianum in the Rhodope Mountains. Plant Sciences, 46, 330-334.
Kiryakov, I., D. Genchev, 2009. Resistance of local forms of Phaseolus vulgaris L. and Phaseolus coccineus L. to the races of Colletotrichum lindemuthianum distributed in the Rhodope Mountains. Plant Science, 46, pp. 335-341.
Kelly, J.D., and R.A. Young, 1996. Proposed symbols for anthracnose resistance genes. Annual Report of Bean Improvement Cooperative, 39, pp. 20-24.
Kelly, J.D., and V.A. Vallejo, 2004. A comprehensive review of the major genes conditioning resistance to anthracnose in common bean. Hort. Sci., 39(6), pp. 1196-1207.
Melotto, M., and J.D. Kelly, 2000. An allelic series at the Co-1 locus conditioning resistance in common bean of Andean origin. Euphytica, 116, pp. 143-149.
Mendez-Vigo, B., C.A. Rodriguez-Suarez, A. Paneda, J.J Ferreira, and R.R. Giraldez, 2005. Molecular markers and allelic relationships of anthracnose resis tance gene cluster B4 in common bean. Euphytica, 141, pp. 237-245.
Muhalet, C. S., M.W. Adams, A.W. Saettler, and A. Ghaderi, 1981. Genetic system for the reaction of field beans to beta, gamma, and delta races of Colletotrichum lindemuthianum. J. Amer. Soc. Hort. Sci., 106, pp. 601-604.
Rodriguez-Suarez, C., A. Paneda, J.J. Ferreira, and R. Giraldez, 2004. Allelic relationships of anthra cnose resistance gene cluster B4 in common bean. Annual Report of Bean Improvement Cooperative, 47, pp. 145-146.
Porch, T.G., 2014. List of genes: Phaseolus vulgaris L., Michigan State University, Been Improvement Co operative, http://bic.css.msu.edu/_pdf/Bean_Genes_ List_2014.pdf
Pastor-Corrales, M.A., 1991. Estandarizacion de varie dades diferenciales y disignacion de razas de Colletotri chum lindemuthianum. Phytopathology, 81, p. 694.
Pastor-Corrales, M.A. and J.R. Stavely, 2002. Using specific races of the common bean rust pathogen to detect resistance genes in Phaseolus vulgaris. Annual Report of Bean Improvement Cooperative, 45, pp. 78-79.
Silbernagel, M.J., 1994. Suggestion for screening Pha seolus vulgaris L. for multigene resistance to bean com mon mosaic virus. Annual Report of Bean Improvement Cooperative, 37, pp. 212-213.
Zuiderveen, G.H., B.A. Padder, K. Kamfwa, Q. Song, and J.D. Kelly, 2016. Genome-wide association study of anthracnose resistance in Andean beans (Phaseolus vulgaris). PLoS ONE, 11(6): e0156391. doi:10.1371/ journal.pone.0156391
Файлове за сваляне
Публикуван
Брой
Раздел (Секция)
Категории
Лиценз
Авторски права (c) 2017 Растениевъдни науки
Публикация с Creative Commons Attribution-NonCommercial-ShareAlike 4.0 International License.
