Динамика на зреене и фенолна запасеност на грозде от белите сортове Шардоне, Дружба и Димят, отглеждани при почвено-климатичните условия на гр. Плевен
Ключови думи :
климат; почва; Шардоне; Дружба; Димят; грозде; зреене; фенолна запасеностАбстракт
Направено е проучване върху процеса на зреене и фенолната запасеност на грозде от сортовете Шардоне, Дружба и Димят, отглеждани в района на гр. Плевен. Изследването обхваща две последователни реколти 2021 - 2022 г. Проследено е изменението на метеорологичните показатели температура, относителна влажност на въздуха, количество на валежите и техните средни месечни стойности през периода на вегетация. През зимните месеци в района не са регистрирани критично ниски температури за развитието на лозовото растение. Вегетационното развитие на лозите е започнало в средата (2021 г.) или началото (2022 г.) на м. април. През периода на зреене на гроздето е проследена динамиката на захарите и изменението на титруемите киселини. По-бързо захаронатрупване и достигане на технологична зрелост е отчетено при сортовете Шардоне и Дружба. При Шардоне въпреки високите захари се запазват относително високи титруеми киселини. Най-къснозреещ е Димят, при който се наблюдава плавно нарастване на захарите и намаляване на киселините. При сортовете Шардоне и Димят по-високо захаронатрупване е установено през 2021 г., а при Дружба в гроздето от реколта 2022 г. Разликите в метеорологичните условия на годината не се отразяват съществено на фенолния състав на гроздето. По-изявени са сортовите особености, специфики и потенциал във фенолната запасеност на структурните елементи на грозда. Сортовете имат различна запасеност с общи, флавоноидни и нефлавоноидни фенолни съединения, която нараства в реда цели зърна < кожици < чепки < семена. Сорт Дружба има най-добра фенолна запасеност, следван от Шардоне, а най-ниска е при Димят
Литература (библиография)
Abrasheva, P., Bambalov, K., & Georgiev, A. (2008). Vine growing and wine making. Publishing house “Matkom”, Sofia, 54-61, 203-208 (Bg)
Atak, A., Göksel, Z. & Yilmaz, Y. (2021). Changes in major phenolic compounds of seeds, skins, and pulps from various Vitis spp. and the effect of powdery and downy mildew diseases on their levels in grape leaves. Plants, 10, 2554.
Brilante, L., Bonfante, A., Bramley, R. G. V., Tardaguila, J., & Priori, S. (2020). Unbiased scientific approaches to the study of terroir are needed. Frontiers in Earth Science, November, https://www.frontiersin.org/articles/10.3389/feart.2020.539377/full.
Chobanova, D. (2007). Textbook for exercises in enology. Academic Press of the University of Food Technology, Plovdiv, 51-74 (Bg)
Chobanova, D. (2012). Enology. Part I: Composition of wine. Academic Press of the University of Food Technologies, Plovdiv, 79-111 (Bg)
Dry, P. (2010). Understanding grapevine growth. Site factors influencing berry ripening processes and rates of ripening. Viti- notes. Research to Practice. https://www.awri.com.au/wp-content/uploads/7_phenology_site_factors.pdf.
Godevac, D., Teševic, V., Veličkovič, M., Vujisic, L., Vajs, V., & Milosavljevic, S. (2010). Polyphenolic compounds in seeds from some grape cultivars grown in Serbia. Journal of Serbian Chemical Society, 75(12), 1641-1652.
Gomez Gallego, M. A., Garcia-Carpintero, E. G., Sanchez-Palomo, E., Hermosin-Gutierrez, I., & Gonzales Viñas, M. A. (2012). Study of phenolic composition and sensory properties of red grape varieties in danger of extinction from the Spanish region of Castilla-La Mancha. European Food Research and Technology, 234, 295-303.
Haygarov, V. (2013). Study of possibilities for the production of quality white wines in the region of Pleven. Dissertation, University of Food Technologies, Plovdiv (Bg).
Hornedo-Ortega, R., Gonzalez-Centeno, M. R., Chira, K., Jourdes, M., & P. L. Teissedre, P. L. (2020). Phenolic compounds of grapes and wines: key compounds and implications in sensory perception. IntechOpen, https://www.intechopen.com/chapters/72677.
Hellman, E. (2004). How to judge grape ripeness before harvest. In: Southwest Regional Vine & Wine Conference, Preccedings, http://agrilife.org/winegrapes/files/2015/11/ripening.pdf.
Ivanov, M. (2016). Hybridization in grapevine selection. Monograph, Academic Press of the Agricultural University, Plovdiv (Bg).
Ivanov, T., Gerov, S., Yankov, A., Bambalov, G., Tonchev, T., Nachkov, D., & Marinov, M. (1979). Practicum in wine technology. Publishing House “Hristo G. Danov”, Plovdiv (Bg).
Jones, G. (2013). Climate, terroir, and wine: what matters most in producing a great wine? The Science Behind the Headlines, December, https://www.earthmagazine.org/article/climate-terroir-and-wine-what-matters-most-producing-great-wine/.
Katerov, K., Donchev, A., Kondarev, M., Getov, G., Nachev, T., Hershkovic, E., Valchev, V., Markova, M., Braykov, D., Todorov, H., Mamarov, P., Ivanov, Y., Zankov, Z., Tsankov, B., Radulov, L., Ivanov, M., & Jekova, M. (1990). Bulgarian Ampelography. Bulgarian Academy of Sciences, 1, 218-250 (Bg).
Leeuwen, C. & Seguin, G. (2006). The concept of terroir in viticulture. Journal of Wine Research, 17(1), 1-10.
Leeuwen, C., Barbe, J. C., Darriet, P., Geffroy, O., Gomes, E., Guillaumie, S., Helwi, P., Laboyrie, J., Lytra, G., Menn, N., Marchand, S., Picard, M., Pons, A., Schüttler, A. & Thibon, C. (2020). Recent advancements in understanding the terroir effect on aromas in grapes and wines. OENO One, 54(4), 985-1006.
Mansfield A. K. (2006). Grape maturation and ripening. https://cdn.ymaws.com/www.mngrapes.org/resource/resmgr/Growing_Grapes_in_MN_Best_Practices/Chapters/Ch_15_Grape_Maturation.pdf.
Pastrana – Bonilla, E., Akoh, C. C., Sellappan, S., & Krewer, G. (2003). Phenolic content and antioxidant capacity of Muscadine grapes. Journal of Agricultural and Food Chemistry, 51(18), 5497-5503.
Perestrelo, R., Lu, Y., Santos, S. A. O., Silvestre, A. J. D., Neto, C. P., Câmara, J. S., & Rocha, S. M. (2012). Phenolic profile of Sercial and Tinta Negra Vitis vinifera L. grape skins by HPLC-DAD-ESI-MSn. Novel phenolic compounds in Vitis vinifera L. grape. Food Chemistry, 135, 94-104.
Sandhu, A. K. & L. Gu. (2010). Antioxidant capacity, phenolic content, and profiling of phenolic compounds in the seeds, skin, and pulp of Vitis rotundifolia (Muscadine grapes) as determined by HPLC-DAD-ESI-MS(n). Journal of Agricultural and Food Chemistry, 58(8), 4681-4692.
Santos, J. A., Fraga, H. Malheiro, A. C., Moutinho-Pereira, J., Dinis, L. T., Correia, C., Moriondo, M., Leolini, L., Dibari, C., Costafreda-Aumedes, S., Kartschall, T., Menz, C., Molitor, D., Junk, J., Beyer, M., & Schultz, H. R. (2020). A review of the potential climate change impacts and adaptation options for European viticulture. Applied Sciences, 10, 3092.
Shahood, R., Torregrosa, L., Savoi, S., & Romieu, C. (2020). First quantitative assessment of growth, sugar accumulation and malate breakdown in a single ripening berry. OENO One, 54(4), 1077-1092.
Shi, P. B., Yue, T. X., Ai, L. L., Cheng, Y. F., Meng, J. F., Li, M. H., & Zhang, Z. W. (2016). Phenolic compounds profiles in grape skins of Cabernet Sauvignon, Merlot, Syrah and Marselan cultivated in the Shacheng area (China). South African Journal for Enology and Viticulture, 37(2), 132-138.
Stoyanov, N. (2007). Research on the phenolic compounds of grapes and wines of Cabernet Sauvignon and Mavrud varieties. Dissertation, University of Food Technologies, Plovdiv (Bg).
Xia, E. Q., Deng, G. F., Guo, Y. J., & Li, H. B. (2010). Biological activities of polyphenols from grapes. International Journal of Molecular Sciences, 11(2), 622-646.
Файлове за сваляне
Публикуван
Лиценз
Авторски права (c) 2023 Растениевъдни науки
Публикация с Creative Commons Attribution-NonCommercial-ShareAlike 4.0 International License.
