Генетичното детерминиране на цвета на оперението при домашната токачка (Numida Meleagris)
Ключови думи :
Токачка, цветови вариетети, генетика на цвета на оперениетоАбстракт
Токачката, макар и по-слабо и неравномерно разпространена в света, а в някои страни (в т.ч.
и нашата) и сочена като нетрадиционен вид птица, добива все по-голяма популярност дори в
такива страни като Скандинавските и Япония. Производството и консумацията на продукти
от този вид птици през последните години бележи ръст в почти цял свят. Това се обяснява не
само с превъзходния вкус и диетични качества на месото им, но и с високата им жизненост,
адаптивна способност и устойчивост към повечето болести, характерни за птиците. Не на последно място токачката се цени високо като декоративна и паркова птица. Тя може успешно
да се използва в паркове, градини и затревени площи за редуциране на популациите кърлежи,
отговорни за разпространението на Лаймската болест. Токачката е също обект на ловен туризъм. За съжаление у нас липсват каквито и да било традиции за консумация на месо и яйца
от този вид птица и тя е застъпена само в дребни, любителски ферми и в ловни стопанства.
При тези условия нивото на селекционна работа е ниско и продуктивността – посредствена.
От цветовите вариетети у нас се отглежда почти изключително бисерносивата токачка. Единични бройки бели, пурпурни и сини токачки може да се срещнат в частни любителски стада,
но те са продукт на разпадане при кръстосването. Цялото многообразие от цветови разновидности при вида токачка се обуславя от четири автозомни локуса, три от които са рецесивни
(d, i, m), а четвъртият (W) е непълно доминиращ. Доминантният алел на ген w инхибира производството на всички видове пигменти при хомозиготните по него индивиди (WW) и те са
изцяло бели. Доминантният алел (M) на ген m инхибира пигментирането по такъв начин, че
пигментът се накъсва и така се появяват характерните за този вид птици светли (бели) перли.
Рецесивните алели на гени i и d обуславят различните нюанси на синия цвят.
Литература (библиография)
Agbolosu, A. A., Teye, G. A., Adjetey, A. N. A., Addah, W., & Naandam, J. (2012), Performance characteristics of growing indigenous guinea fowls from Upper East, Upper West and Northern Regions of Ghana. Agriculture and Biological Journal of North America 3(8): 336-339. Retrieved March 24, 2016, from www .scihub. org/ABJNA/PDF/2012/8/ABJNA-3-8-336-339.pdf.
Angelov, А. (2019). Productive characteristic of local population of Guinea fowls (N. meleagris) in the Republic of Bulgaria, PhD Thesis, Agr.Univ.-Plovdiv, 239 (BG).
Baeza, E., Juin, H., Rebours, G., Constantin, P., Marche, G., & Leterrier, C. (2001). Effect of genotype, sex and rearing temperature on carcase and meat quality of guinea fowl. British Poultry Science, 42(4), 470-476.
Deepak, S., & Harpreet, S. (2006). Future research priorities in Guinea fowl breeding and genetics. In Poultry research priorities to 2020. Proceedings of National Seminar. Contributory papers. Central Avian Research Institute, Izatnagar, India, 2-3 November 2006 (pp. 22- 30). Central Avian Research Institute, Indian Council of Agricultural Research.
Drobot, G. P., & Zabiakin, V. D. (2015), Natural resistance of guinea fowl and its relationship with reproductive qualities, Notes of the Kazan State Academy of Veterinary Medicine named after N.E. Bauman. - Kazan: Kazan State Academy of Veterinary Medicine, Volume 213. - P. 80-85
(RU).
Gadjeeva, T. P., Drobot, G. P., Trubacheva, V. S., & Pavlova, E. K. (2013), Comparative study on natural resistance of different breeds and populations of guinea fowls. OGU Bulletin No. 10/159 (RU).
Galor. (1983) The French guinea fowl. Presentation. Service Technique, Galor, Amboise, France, pp 15.
Ghigi, A. (1924, May). On the Inheritance of colour in the guinea fowl. In Proceedings of the 2nd World’s Poultry Congress. May 10-18, 1924. Barcelona; 18-19.
Ghigi, A. (1966). The breeding of the guinea fowl in Italy. In Proceedings of the 13th World Poultry congress (Kiev) (Vol. 137).
Kabakchiev, M., Aleksieva, D., Genchev, A., Nikolova, M., & Gerzilov, V. (2014) Poultry Farming. Academic Publishing House of the Agricultural University, Plovdiv, 488 (BG).
Nikolova, M. (2013): The Guinea fowl - a promising species of farm bird, Ptizevedstvo, 4, 5-8 (BG).
Simon, H. (1971). The splendor of Iridescence structural colors In the animal world. New York: Dodd, Mead.
Santiago, H. L., Díaz, V., & Rodríguez, A. A. (2007). Processing yields, meat quality attributes and nutrient composition of diverging genotypes of guinea-fowl (Numida meleagris) broilers reared on various planes of nutrition in a tropical environment. Animal Science, 13, 236-238.
Somes Jr, R. G. (1996). Guinea fowl plumage color inheritance, with particular attention on the Dun color. Journal of Heredity, 87(2), 138-142.
Zabiakin, V. A., Zabiakina, T. V., & Zaycev, Y. V. (2014) Changes in the quality of guinea fowl meat (Numida Meleagris L. 1766) during refrigerated storage. Agricultural science of the Euro-North-East, Scientific journal, 58-62 (RU).
http://afowlshome.com/types-of-fowl/guinea-fowl/guinea-fowl-color-descriptions/
Файлове за сваляне
Публикуван
Лиценз
Авторски права (c) 2024 Животновъдни науки
Публикация с Creative Commons Attribution-NonCommercial-ShareAlike 4.0 International License.
